Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

I don't know what is happening I think I'm loosing my mind, but I have to survive and not let them take my self-sufficiency

Go down

I don't know what is happening I think I'm loosing my mind, but I have to survive and not let them take my self-sufficiency

Post by blu on Wed Nov 05, 2014 2:00 pm





Survivor




Blu Raven|Survivor|20|Holland Roden
Да стоиш на ръба на пропастта и да гледаш надолу е все едно казваш, че се предаваш и си готов да скочиш. Но си готов да скочиш не защото искаш да се самоубиеш, а защото в теб се таи малката надежда, че на някой може да му пука за теб и да е там долу, за да те хване. Но накрая осъзнаваш, че си достигнал лимита на лудостта. Готов си да дадеш живота си, за да не живееш в този ужасен свят.
Ужасен свят. Дефиницията за днешното време, за това вчера и за това - утре. Дефиницията за времето преди мъртвите птици да очертават границата на техния свят. Всичко се беше променило за толкова кратко време и това плашеше Блу Рейвън. Това плашеше червенокоската, която бе на път да изгуби ума си, заради случващото се и заради това, че вместо всички да се обединят срещу единствения си враг те се обръщаха едни срещу други.
Тик-так. Тик-так. Тик-так.
Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп.
Вдишване - издишване. Повдигащи се гърди - смъкващи се гърди.
Блу Рейвън стоеше в празната стая и усещаше как ще се довърши. Единственият шум, който се чуваше биваше предизвикван от стенния часовник, който приличаше на котка. Имаше си своите уши, очи и опашка и беше плашещ. Не беше нормален. Рейвън едва ли не чуваше и сърцето си, което туптеше забързано и заплашваше всеки момент да изскочи от гръдния й кош и да поеме по своя собствен път, но така и не го правеше.
Червенокоската беше останала сама. Беше изгубила семейството си още в самото начало, когато самолетът се беше разбил. Беше останала сама и се очакаше от нея да се стегне и да направи нещо... Или поне да се опита. Не можеше да остане безучастна и да се прави на разсеяна, макар и да усещаше, че губи разсъдъка си. Трябваше да се бори до краен предел и да намери начин да избави не само себе си, но и всички останали, което сега се бяха разделили на два лагера.
Рейвън пое дълбоко въздух и стана от дивана, готова да не бъде част нито от едните, нито от другите. Готова да бъде себе си. Готова да бъде вярна на себе си и на никой друг.

avatar
blu

Posts : 238
Join date : 2014-11-04

Back to top Go down

Re: I don't know what is happening I think I'm loosing my mind, but I have to survive and not let them take my self-sufficiency

Post by Julia Sh. on Wed Nov 05, 2014 2:03 pm

Прекрасна героиня. Добре дошла и приятно прекарване <3
avatar
Julia Sh.
Admin

Posts : 107
Join date : 2014-10-22

http://lostintheecho-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum