Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

she's mad, but she's magic;

Go down

she's mad, but she's magic;

Post by nora bennett. on Fri Nov 07, 2014 9:21 am

Имам нужда от онези нощи, когато виждаш всички звезди в небето.
Имам нужда от специално място, където да се крия от самата себе си.
Имам нужда от пари за наркотици.. и пари за нови слушалки.
Имам нужда от вода, за да живея, но не и от храна. Никога не съм обичала да ям, издържам с дни без да сложа нещо в устата си, различно от цигара или алкохол.
Имам нужда от покрив над главата... или под краката. Бих живяла на покрив. Споменах ли, че обичам небето?
Имам нужда от тетрадка, където да записвам всичките си мисли, когато съм под влиянието на някой опият. Точно тогава съм най-истинска, обичам мислите си тогава. Винаги си повтарям, че ще ги запомня, но това никога не се случва.
Имам нужда от прегръдките ти.
Имам нужда от целувките ти.
Имам нужда от любовта ти.
Но нямам нужда от теб. Мога и сама.




nora bennett; 22;  zenith's citizen



Името ми е Нориан. Кръстена съм на двете си баби – Нора и Ан. Родителите ми били в голяма дилема как да се казва единственото им (и любимо) дете, затова решили да съчетаят имената на жените, без които нищо не би било възможно. Сама се нарекох Нора. Как ви звучи Нориан? Отвратително, ужасно. Точно както би се казвало някое блатно или езерно чудовище, подобно на това от Лох Нес. Бих си разменила името с Неси. Предпочитам го пред Нориан. Но бабите ми винаги са били щастливи. Всъщност, само бабата с име Нора беше горда и се хвалеше насам-натам из града, че са кръстили внучката ѝ на нея. Бабата с име Ан се чувстваше доста изолирана от цялата ситуация. А и как не? Беше сместена в последната сричка, която така или иначе аз не признавах, защото се представях пред всички само с „Нора“.
Хахахах. Хванахте се. Измислих си всичко това. Всичко това е една голяма лъжа. Е, освен, че Нориан е отвратително име. Наистина е ужасно.



Нямам си прякор.
Името ми не е дълго и завъртяно, от което можеш да си измислиш поне две умалителни. Родителите ми не са ме кръстили по начин, по който не ми харесва, за да си измислям псевдоними. Как се казвам ли? Какво значение има това? Името е просто един детайл, незначителен и абсолютно излишен. Не е определящ фактор дали би станал приятел с някого. Обществото ни е прекалено сбъркано. Всяко запознанство започва със "Здравей, как се казваш?", а после познайте какво? В осемдесет процента от случаите изобщо не запомняме отговора на въпроса, никога не виждаме човека отново. Но какво остава в спомените? Външните белези (особено тези, които са ни направили впечатление), начинът, по който се държи, разговорите, които сме водили. Тогава осъзнаваме, че "Здравей, как се казваш?" е напълно излишно. Въпросите са много по-важни от отговорите. Защо не започваме отношенията си със "Здравей, какво обичаш?" или "Здравей, кое е любимото ти място?"; все неща, които са далеч по-ценни от онзи детайл, който по една или друга причина управлява света. Бих махнала името си и преди да започнете да ме критикувате - знам, че няма да имам лични документи. На кого са му нужни? Това би била революция, световна революция. Би променила напълно представите на хората за важно и маловажно, би пренаредила ценностната система на цели нации.
Може би заради това ме пратиха в болница.

Всички ме наричат с пълното ми име - Нора.
Преди, когато все още спадах към категорията на "нормалните" и можех да излизам, където и с когото си пожелая, единствено приятелите ми ми казваха 'Нори'. Харесваше им. Бяхте група от шестима, запознахме се в гимназията. Смея да твърдя, че само тогава душевното ми състояние се доближаваше до щастие. Тогава и само тогава.
Докато не ме вкараха в клиника, защото съм използвала наркотици. Да, не го отрекох, но не го и потвърдих. Никога не съм казвала нищо по въпроса. Живеех сама с майка си. Споменах ли нещо за нея? Май не. Е, тя е скромна и тиха жена, винаги сме били само двете. Забеляза промяната ми и един ден просто ме закара във въпросната клиника, вместо на училище. Там установиха, че имам така нареченото "психическо разтройство" или с други думи съм луда... което не беше вярно. Истината е, че бях изпаднала в депресия, започнах да не мисля трезво и да правя неща, които не искам; действията ми бяха неосъзнати. Да, сега като се замисля, може би съм малко луда. Но не сме ли всички?

Изписаха ме от болницата, която, ако питате мен, не беше никаква болница. Хората често избягват да наричат нещата с истинските им имена. Така или иначе те съществуват, примирили сме се с тях, защо поне да не ги използваме? Това беше лудница. Чисто и просто. По едно неочаквано (или пък не чак толкова) стечение на обстоятелствата започнах отново да прибягвам до наркотици. Но този път беше различно. Купувах, продавах, печелех. Търгувах. За първи път имах полза от безкрайните часове по математика. Освен запален ентусиаст, се превърнах в дилър. Всичко беше перфектно, аз и майка ми най-накрая имахме повече възможности. Това продължаваше година.

Тогава започна кошмарът.
Искам да избягам. Искам да избягам от мислите си, искам да избягам от сънищата си, искам да избягам от реалността. Дали полудявам? Напълно възможно. Нямах сили да стана от леглото. Всеки път, щом затворех очите си, виждах ужасяващите картини от лудницата. Преследваха ме, тичаха и скачаха, препускаха из съзнанието ми, гонеха ме. Не смятаха да ме оставят, докато съм жива. Прибягнах към наркотиците. Отново. Те ми позволяваха да се откъсна от кошмара, в който живеех в продължение на месеци. Създаваха паралелна реалност, която ми помагаше да се справям с истинската. Загубих себе си.


може ли да промените името ми на nora bennett. ?
avatar
nora bennett.

Posts : 26
Join date : 2014-11-06

Back to top Go down

Re: she's mad, but she's magic;

Post by Melancholia. on Fri Nov 07, 2014 9:35 am

прекрасен герой, добре дошла victory

_________________
I miss the taste of the sweet life;
I liked to think that we had it all.We drew a map to a better place, but on that road I took a fall --
avatar
Melancholia.

Posts : 69
Join date : 2014-10-26

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum