Steven McQueen || Rulers & Staff || Free

I am FREE

Усмивката му веднага застина, щом видя нея. Убийцата на баща му и любовта на жиота му. Въпреки всичките тези месеци той не можеше да я намрази, мразеше себе си, че е подарил всяка част от себе си на една убийца. А сега се появяваше от бог  знае къде, правейки се, че няма нищо.
Не, той не можеше да заспи. С кървясъл поглед пронизваше тъмнината, леглото му се струваше странно неудобно и раздразнителните му, измамно бодри въздишки изместваха тишината през пет минути. Легнал напряко на матрака, разпрострял ръце сякаш приветстваше някой в обятията си, поостана малко в това положение и когато нещата не се подобриха, бързо се преобърна по гръб и главата му висна частично от ръба.С категоричен жест отметна чаршафа от себе си и скочи на крака, нервната му система бе превъзбудена от събитията през деня, като след две чаши силно кафе се осведоми за часа.05:00. Едно, две, три силни кафета с много захар. Медитираше по малко между чашките, дремейки облегнал глава на лакът върху кухненски плот, и отключваше чакрите си една по една с полуотворена уста.С времето получи лошия навик първо да стреля, след това да задава въпроси. Проблеми с гнева. Така го наричаше семейният психотерапевт. Да, имаше проблеми с гнева. Не, не можеше да се контролира. Лошото ченге. Нали така беше? Който не можеше да свикне с агресивната страна на характера му, склонността към домашен тероризъм и адреналин в прекомерни количества, можеше да затвори вратата от външната страна. Не съществуваше всеки ден, за да впечатлява другите. Работеше за своето си съществуване. Нямаше и спомен от миналото му съществуване. След появяването на Купола той остана един от малкото живи ченгета, които се опитаха да овладеят положението.