Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

Melancholia Eaton|| Rulers & Staff || Taken

Go down

Melancholia Eaton|| Rulers & Staff || Taken

Post by Melancholia. on Sun Nov 09, 2014 1:08 pm


Противно на много мнения, наистина не ти е нужен учебник по психология, за да разбереш личността й. Неконтролируема, импулсивна, спонтанна. Няма нищо сложно в това, звучи толкова просто, колкото в действителност е. Наистина понякога действията й са неразбиераеми за околните, но в крайна сметка никое човешко същество не би могло да разбере изцяло друго човешко същество.

Преди няколко месеца.
Стъпваше по хладната и гладка повърхност на наредените плътно една до друга плочки по пода на параклиса. Въздухът бе наситен с аромата на восък и сухи билки. Студът пронизваше цялото й тяло, започвайки от оголените й крака и се изкачваше нагоре по тялото ѝ заедно с кръвта. Деликатната ѝ фигура се губеше под ефирния плат на карамелената рокля, падаща свободно по тялото ѝ. Гарвано-черната  ѝ коса се спускаше по гърба и раменете ѝ, трепвайки едва доловимо при всяка нова стъпка. Бледата светлина на горящите свещи трептеше закачливо.
-Липсвате ми..– промълви, когато чу тежки стъпки зад гърба си. Обърна се и срещна суровия поглед на мъжа, когото се пишеше за нейна опора, но не спираше с опитите си да я накара да посегне на живота му.
- Защо не спреш да идваш всеки ден тук?Няма да се върнат, мъртви са от 2 години. Хайде, да си ходим. – увереният му глас я изкарваше извън релси. Пръстите му минаха по фините черти на лицето ѝ, по изразените скули, за да повдигнат накрая брадичката ѝ. Меланхолия познаваше подлия мъжки ум. Вече не представляваше слабо и безхарактерно дете.Тюркоазените ѝ ириси опитваха да проникнат зад замръзналата сивота. Цветът им се менеше според светлината. Веднъж бяха по-зелени, друг път – по-сини, понякога бяха тъмни като нощта, а понякога – светли. Меняха се и спрямо настроението ѝ, но сега характерът ѝ бе твърде претъпен.
-Защо не се разкараш? Тук няма място за един хлапак, като теб Шон.Колко жалко, че сме под Купол иначе бих те запратила толкова далеч от тук!! -пристъпи напред, като игнорира опитите му, да я върне отново при него. Настани се на най-предната пейка, като издъхна тежко, а след това замлъкна напълно.

Преди две години.
Меланхолия не можеше да спре да кашля. Изпод вратата й се процеждаше черен дим, който се стелеше нагоре.
-Пожар! Господи! Пожар!- докосна бравата и веднага отдръпна ръка.Металът бе горещ, като печка.Баща й влетя в стаята, като в едната си ръка държеше две годишният и брат.
-Хайде!-заяви той с равен глас, без нота на напрежение, въпреки че погледа му издаваше уплахата.Всичко се случваше безкрайно бързо.Когато той стисна ръката й, тя възнегодува.
-Няма да оствя вещите си тук!- димът се виеше около лъчите лунна светлина. Сред разпилените й вещи  се намираха снимките на майка й.
-Почакай, нека взема снимките на мама..-умоляващият й поглед не помогна много, баща й без да се замисли я издърпа за ръката и продължиха към изхода на къщата, която вече започваше да се разпада и дървото над тях пукаше.
-Добре. Щом излезем през тази врата, ще стане ужасно горещо, ще попаднем в чернилка и ще е много страшно. Ще ме държиш за ръка и няма да изоставаш, чу ли ме?-докато стегнатата мъжка фигура и казваше нареждания, стаята се пълнеше с дим и чернокоската се разкашля шумно.
-Не мога повече.. Остави ме..
-Не, погледни ме! Дори и да се уплашиш, преструвай се на смела. Не пускай ръката ми, стискай ме. Разбра ли ме?-едвам доловимото й “да” стигна до ушите му. Вече се намираха в коридора, който също бе изпълнен с дим. Зъбите й тракаха силно, но въпреки всичко не се оставяше на паниката и си проправяше път. Вдигна нощницата над коленете си и падна на дървения под. От вратата идваше задушливия черен дим, разкъсван от  жълти пламъци. Всяка от дъските  по пода бе осветена от пожара. Вратът й пареше. Цялото й тяло бе горещо. Сълзите й се появиха и остана на мястото си, оставяйки сълзите да потекат. Кашляше дълго и мъчително, докато й  се стори, че дробовете й се разкъсват. Пусна ръката му, като остана навътре в пожара обвита в дим и затисната от дървото, което бе паднало от тавана.

Преди няколко дни.
Вместо да е на помена на семейството й, тя обикаляше из града. Търсеше онова копеле, виновно за смъртта на баща й. Пристъпвайки прага на дома му, яростта се надигна още повече в нея. Самата мисъл за всичко, което беше разбрала я караше да изпада в транс и лекомислие. Той се намираше на едно от креслата си, бяха толкова грозни.
-Значи така, а? Убиваш кмета с цел да заемеш поста му и да привлечеш дъщеря му в обятията си? Той ти имаше доверие глупако.-съседната фигура бързо се изправи, хващайки я за ръцете и дърпайки я към стената.
-Кой ти каза, а?! Онази стара глупачка в библиотеката ли? И какво, ще ме  убиеш? Рискуваш да сринеш рениомето на семейството си, ще разберат, че ти си ме убила. Планът не беше да останеш жива, но така се получи.-коляното й се озова в корема му, карайки го да се превие от болка. Взе оставеното шише на масата и го счупи в пода.
-Нищожество, ти си едно нищожество!!-стъклата се забиха дълбоко в гърдите му. И отново, и отново.. докато не усети болката в пръстите си, които също кървяха.
-Същата, като майка ти си скъпа. Тя също беше толкова борбена.-дъхът му секна и стъклото остана дъблоко забито в него. Суровото й изражение си остана на лицето, затвори вратата след себе си и се сля с мрака.
Melancholia Eaton
Rulers & Staff.|age 22|fc Megan Fox

_________________
I miss the taste of the sweet life;
I liked to think that we had it all.We drew a map to a better place, but on that road I took a fall --
avatar
Melancholia.

Posts : 69
Join date : 2014-10-26

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum