Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

For blissful dreams nay then arise, revealing to my charmed sight what may not bless my waking eyes.

Go down

For blissful dreams nay then arise, revealing to my charmed sight what may not bless my waking eyes.

Post by Stephanie Caine on Sun Nov 09, 2014 7:20 pm





Характер: Стефани притежава много странен и тайнствен характер. Като за начало нека кажем, че тя е много импулсивна. Първо върши нещата, а мисленето го оставя за след това и именно заради това тя често се намира забъркана в някаква драма. Въпреки това, Стефани не обича да завлича хората в проблемите си и винаги се опитва да ги реши сама. Стефи е мила по характер, но понякога когато е разстроена или раздразнена може да бъде като малко дете. В тези моменти тя е бясна на целия свят и мърмори постоянно. Тя лесно се ядосва, въпреки че често се опитва да прикрива яда си, но веднъж реши ли да не го прикрива по-добре стойте надалеч. Кейн би направила всичко за близките си и счита приятелите си за семейство, но много малко хора са заслужили нейното доверие. Друга лоша страна на характера и е – ината. Веднъж решила нещо, никой и нищо не може да я разубеди или спре. Много малко хора могат да изтърпят постоянните изменения в настроението и. За секунда тя може да се превърна от милата и добра Стефани в кошмар за човека, който е провокирал гнева и. Понякога е по-склонна да прощава, но веднъж направиш ли нещо, което според нея е непростимо веднага те изключва от обсега си и се превръщаш просто в непознат. Силно вярва в любовта и не би се предала лесно веднъж щом я срещне.


-----

- Тогава оставям това на теб, а аз ще се наема да приготвя Стефани за партито.
Борис погледна детето неразбиращо.
- Да я приготвиш ли?
- Не се ли сещаш? Ще я измия, ще й сплета косата. Предполагам, че не си се занимавал с това?
- Не съвсем.
- Тя е момиче, Борис. - нежно му се скара Кристин. - Би ли й казал какво възнамерявам да направя?
Той пристъпи към детето и обясни със знаци. Стефани се усмихна и се обърна към Кристин със светнало лице.
- Къде са нещата, които й купих?
- Ще ги донеса.
След малко той се върна с гребенчетата, огледалото и панделката.
Кристин поведе Стефани към стаята и. Помогна и да се облече рокля, после седна с нея на леглото и внимателно й сплете косата. Стефи стоеше напълно неподвижно, когато Кристин взе жълтата панделка, разряза я и завърза двете половинки на всяка плитка. В черните коси на детето те приличаха на жълти пеперуди върху въглища.
В легенчето за миене имаше кърпа и Кристин изтри остатъците от шоколадовата смес от лицето на Стефани, докато то светна. После извади малко несесерче с гримове от чантичката на кръста си и леко намаза устните на детето с искрящ блясък. Отвори шишенце парфюм и докосна вратлето на Стефани с него.
Накрая й подаде огледалото. Щом се видя, Стефани засия от радост. Докосна леко панделките и се усмихна на Кристин.
- Много си красива - каза й тя.
След това Кристин също среса косата си и се гримира, Стефани я гледаше с възхищение. Начерви плътните си устни с по-тъмен блясък, за да ги подчертае, после отвори пудриерата си и внимателно си сложи руж и спирала. Прибра гримовете в чантичката си и хвана Стефани за ръка.
- Да видим какво ще кажат момчетата сега.
Борис се втренчи в тях, щом влязоха в кухнята.
- Еха!
- Ами ние сме момичета. Трябва да се освежим - обяви Кристин. После добави радостно: - Стига си ме зяпал, виж Стефани!
- Прилича на момиче.
-Точно така - потвърди Кристин триумфално. - Какво става с тортата?
- Още се пече - отвърна Борис. Сигурно скоро ще е готова.
Кристин приготви глазурата и след петнайсет минути извадиха тортата от фурната. Беше леко килната на една страна и Кристин се засмя.
- Няма проблем - свикнали сме. Нали за това има глазура - успокои я Борис.
В този момент момчетата започнаха да пристигат и заеха местата си около масата. Всички гледаха Стефани, сякаш я виждат за първи път. За първи път някой се грижеше за нея и я накара да се чувства обичана. Не бше често срещано явление в живота на крехкото момиченце. Всички казваха "Изглежда като момиче.", защото за първи път някой се погрижи за външния и вид. Тя бе израстнала сред 12 момчета и в такава обстановка с липса на женско присъствие никой не и обръщаше специално внимание - като на момиче. Всичко се промени с появата на Кристин, но Стефани знаеше, че тя щеше да си тръгне скоро и за това цялата вечер не се отдели от нея. След като мина нейният ред да се опита да улучи пинятата тя се сгуши в Кристин. Томас уцели от второто замахване и бонбоните, с които пинятата беше пълна си прънаха навсякъде. Момчетата коленичиха на мига и започнаха да ги събират. Кристин остави Стефани на земята и й каза:
- Хайде, отивай. Стефани вземи си бонбони. - Дори я побутна леко напред, но тя се вкопчи в крака й. Кристин клекна да й помогне, но вече не бяха останали почти никакви бонбони. Тя вдигна очи към Борис и каза:
-Борис, тя остана без бонбони.
- Не се тревожи. Ще има и за нея.
Когато най-накрая всички бонбони бяха събрани, момчетата ги разделиха тринайсет купчини. Кристин ги гледаше с изумление.
- Дори не си им казал да ги поделят!
- Те по-скоро биха си отрязали едната ръка, отклкото да вземат нещо само за себе си.
- Има какво да научим от тях.
- Всеки ден се уча - каза Борис и се обърна към момчетата - Кой иска торта?
Момчетата закрещяха от радост и хукнаха обратно към столовата.
Стефани обаче не пускаше ръката на Кристин и тя я поведе натам. Когато влязоха, видяха, че момчетата вече са се настанили около масата. Томас седеше начело /момчето, което имаше рожден ден/. Борис драсна клеча кибрит и запали свещите върху тортата.
- Нека попеем. - каза Борис.
Децата запяха "Честит рожден ден" на Томас. Борис разряза тортата и започна да нарежда парчетата едно по едно в чиниите, които Кристин му подаваше.
След това той подари на Томас нов пуловер, кутия с водни боички и дебело блокче за рисуване. Томас беше във възторг от подаръците му и му благодари. Дойде ред на Кристин, която му даде камионче и всички момчета се втренчиха завистливо в него.
- Еха - възкликна Томас. - Страхотно! - Прегърна Кристин и каза: - Благодаря ви, госпожице Кристин.
- Няма защо.
Кристин погледна към Борис и видя, че в очите му блестят сълзи. Тя осъзна, че той обича момчето като син - той наистина го чувстваше като свой син.
Когато тортата беше изядена, всички момчета излязоха да играят, а Борис, Кристин и Стефани останаха в кухнята. Борис направи силен цейлонски чай, наля го в две чаши и ги донесе на поднос. Стефани седеше, облегнала буза на масата, а Кристин я галеше по гърба.
- Трябваше да те попитам дали харесваш такъв чай - каза Борис. - Мога да ти направя нещо друго, ако искаш.
- Не, няма проблем. Помага ми да свикна с височината.
- Още ли ти е некомфортно?
- Малко. По кое време си лягат момчетата?
- Обикновено около девет. Но днес им казах, че могат да останат до десет. Сигурно вече наближава това време.
Тя изпи чая си и попита:
- Искаш ли аз да ги заведа горе?
- Не. Трябва само да им кажа, че е време за лягане. Но съм сигурен, че Стефани няма да има нищо против да я сложиш да си легне.
- С удоволствие.
Слънцето беше залязло в двора на просторната сграда бе съвсем тъмно, светеше само един прожектор, който караше предметите да хвърлят дълги загадачни сенки. Борис извика момчетата, а Кристин хвана Стефани за ръка и я поведе към стаята й. Там детето свали роклята си, извади една огромна нощница, облече я и тръгна към леглото си. Кристин отметна чаршафа й и помогна да легне. Постоя до леглото, вгледана в лицето на малкото момиченце. Стефани също не отделяше очи от нея.
- Ще ми се да науча историята ти - каза Кристин и отметна кичурите от лицето й. После нежно докосна белега, който се намираше малко зад дясното и ухо. - Какво са ти сторили, мъничката ми?
Стефани протегна ръка и докосна устните й. Кристин се усмихна. Няведе се и я целуна по челото, после я зави до брадичката. Отиде до врата и изгаси лампата, но виждаше, че Стефани още я гледа.



----------
◆ Stephanie Caine || 25 || Believers || Peyton List
◆ Отраснала е в сиропиталище на име "Слънчогледът". Никой не знае каква е историята и.
◆ До късна тийнейджърска възраст я мислят за глухоняма.
◆ Има белег зад дясното ухо.
◆ Рожденият и ден е определен спрямо деня, в който се е появила в сиропиталището - 13.09
◆ Все още е доста затворена и рядко се доверява на хората.
◆ След като напуска сиропиталището едвам свързва двата края и и е много трудно да се справи. Често се забърква в проблеми и последната издънка я завежда до Честърс Мил, където остава заради Купола. Живее и работи в Sweetbriar Rose. Знае за Четирите ръце и силно вярва в "мисията" на Купола.
avatar
Stephanie Caine

Posts : 5
Join date : 2014-11-08
Age : 28

Back to top Go down

Re: For blissful dreams nay then arise, revealing to my charmed sight what may not bless my waking eyes.

Post by Julia Sh. on Sun Nov 09, 2014 7:24 pm

Добре дошла giveheart
avatar
Julia Sh.
Admin

Posts : 107
Join date : 2014-10-22

http://lostintheecho-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum