Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

Some peopl are lost iin the fire, but some people are build from it..

Go down

Some peopl are lost iin the fire, but some people are build from it..

Post by Jessica. on Mon Nov 10, 2014 10:08 pm


Jessica Fire | 21 | Survivor | FC: Crystal Reed

Цигареният дим бавно се просмукваше в кожата ѝ, в косата ѝ, в дрехите..
- Няма ли да ти се карат? Знаеш, че никой в семейството не одобрява алкохола, който консумираш, а ако разберат за цигарите..
- Стига си мрънкал. Аз нямам семейство. Освен теб. Oоста си досаден, когато се опитваш да ме вразумиш. – Брюнетката зарови пръсти в косата на брат си и я разроши. – Откажи се – невъзможно е.
Последва поредното дръпване от цигарата, сетне издиша дима. Отпусна се на тревата и впери очите си в нощното небе. Обичаше да се измъква по средата на нощта, заедно с брат си.. Е, всъщност предпочиташе да е сама, но той винаги успяваше да я хване в крачка. Така че тя никога не излизаше без придружител по това време.
- Някога опитвал ли си да преброиш звездите? – попита момичето, а гласът ѝ прозвуча някак глухо и сякаш отдалеч. Сякаш не тя ги бе произнесла преди секунди.
Последваха няколко минути мълчание, а цигарата бавно догаряше.
- Да. Безнадеждно е. И невъзможно. – отново кратка пауза. – Хей, разкажи ми за онази нощ.
- Не  я помня. – побърза да отговори. Не ѝ беше хоби да говори за миналото. Стремеше се да не мисли за това. И все пак, миналото винаги я настигаше.
Брат ѝ се засмя и я сръга в ребрата, гледайки я обвинително.
- Лъжкиня. Помниш. Имаш невероятна памет. Разказвала си ми историята и преди.
- Тогава защо искаш отново да ти я разкажа?
Момчето започна да рови в земята, чертаейки разнообразни фигурки в земята. Знаеше причината и ѝ беше известно, че на него също не му е лесно. Все пак, точно в онази нощ, те изгубиха родителите си. А той не беше способен да направи каквото и да е било. Знаеше, че се обвинява. Но всъщност, нито той, нито Джеси, имаха вина.
- Спомням си залеза.  Беше някак.. По-различен от обикновено. Не знам с какво точно, но зароди  в мен някакво странно чувство. Сякаш.. Колкото и странно да прозвучи, сякаш залязващото слънце се опитваше да ме предупреди за опасността, която е надвиснала над нас. Когато слязох в кухнята, мама приготвяше вечеря. Странното е, че винаги ухаеше страхотно, но милата женица просто бе лишена от всякакви готварски умения. Добре, че построиха ресторант на две пресечки от къщата. – На свой ред сръга брат си, но шегата някак изгуби силата си още щом мъжът подхвана темата. – Както и да е. Отново се скараха по телефона. Татко се прибра пиян – отново. Скараха се – отново. Но всичко утихна за секунди. Чувах някакво глухо тропане от стаята им, но не обърнах внимание. Помня, че спях, когато чух дванадесетте удъра на големият часовник. Не знам колко време мина след това, но чух, как някой разби вратата. Чувах гласове. Усетих как студените, треперещи ръце на мама се увиха около тялото ми, повдигайки ме от леглото. След това сякаш припаднах. Последното, което помня бе сладкият и невероятно познат мирис, който усетих.
- Какво беше? – прекъсна я мъжът. Не я погледна. Все още ръчкаше земята, стараейки се да не показва колко ядосан е в момента.
- Не знам. И до днес не мога да го определя. – сви рамене брюнетката.
- Какво стана после?
- Събудих се. Бях в болницата. Казаха ми, че родителите ни са били убити, а аз съм била приспана. И това е краят на нашата семейна история.
Мъжът се изправи рязко, захвърляйки тънката пръчка настрана. Виждаше малката пулсираща вена на челото му и очите му, в които гореше пламъкът на гнева. И отмъщението.
- Как.. Как може да се шегуваш с това? Какво не ти е наред, Джесика? Те бяха наши родители!
- А какво да направя? Да се самосъжалявам? Да плача? Сълзите няма да ги върнат! Мъртви са!
- Ние трябва.. Трябва да отмъстим.
Файър се изправи бавно и пристъпи към брат си, поставяйки ръка на бузата му. Гледаше го с очи, пълни с обич и донякъде с гордост. Най-накрая бе видяла и тази негова страна. Истински член на рода Файър.
- Ще отмъстим. Играха си с огъня, братко, но те ще се опарят.
Плашеща усмивка се появи на лицата им. Макар, че бяха коренно различни, в момента си приличаха толкова много.
- Някои хора се губят в огъня..
- Но други са създадени от него.
avatar
Jessica.

Posts : 36
Join date : 2014-11-10

Back to top Go down

Re: Some peopl are lost iin the fire, but some people are build from it..

Post by Melancholia. on Mon Nov 10, 2014 10:13 pm

Добре дошла flower

_________________
I miss the taste of the sweet life;
I liked to think that we had it all.We drew a map to a better place, but on that road I took a fall --
avatar
Melancholia.

Posts : 69
Join date : 2014-10-26

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum