Log in
Latest topics
welcome
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests None
Most users ever online was 31 on Sat Oct 09, 2021 2:12 am
What if love will leave your heart an open sore?
2 posters
Page 1 of 1
What if love will leave your heart an open sore?
by Соня Плисецкая Sat Nov 01, 2014 10:33 pm
Един миг е достатъчен, за да преобърне целият ти живот. Миг на невнимание, миг на ярост, миг на умопомрачение. Можеш да спечелиш всичко, но можеш и да загубиш всичко. Коварна игра е живота. Играеш или умираш. Губиш или печелиш. Днес си тук, утре не си. Никой не е застрохаван в играта където залогът е живот. Твоят живот. Дали съм от печелещите или от губещите? Трудно е да се каже. Трудно е вече да се каже коя съм. Нищо от казаното по-рано не е от значение, ако не знаеш кой си. Аз не знаех. Изгубих себе си в онази студена нощ. Все още усещам лепкавата кръв по ръцете си, трептящото тяло на моята жертва. Заглъхващите викове на един живот. Това беше моят миг. Моят миг на умопомрачение. Доброволно изтръгнах сърцето си и го смачках с тези две ръце покрити с кръв. Хората казват, че когато срещнеш любовта тя огрява денят и нощта ти. Любовта, която срещнах аз, заслепяваше прекалено силно моята тъмна душа. Соня беше живото олицетворение на ходеща бомба. Тя беше жестока и безкруполна също като баща си. Баща, който от малка я обучаваше да заеме мястото му един ден - мястото на шефа на една от най-влиятелните мафии. Името му караше хората да треперят, той беше легенда и в такава искаше да превърне и дъщеря си - Соня Плисецкая. Крушата не пада по-далеч от дървото са казали хората и в този случаи бяха прави. Соня лесно привикна към ежедневието, което и налагаше старият Михаил, но имаше нещо, което не пасваше на картинката. Соня имаше сърце за разлика от нейния старец. Сърце, което копнееше да намери любовта. И я намери, само че съдбата беше решила, че тя не я заслужава. Двамата бяха млади и влюбени.. и може би загубени. Те не осъзнаваха, че нямат бъдеще заедно. Александър. Това беше името на нейният смисъл на живот. Той беше нейният въздух, всеки удар на сърцето и му принадлежеше. Но това, което и двамата не знаеха е, че бащите им са врагове. Те никога не биха позволили на тяхната връзка да просъществува, но бяха закъснели. Александър и Соня наистина се обичаха. Чистата и невинна любов, за която всеки мечтаеше им принадлежеше изцяло.
Само, че те не бяха толкова невинни и чисти колкото тяхната любов. Омразата и жестокоста витаеща в техният живот поглъщаше тяхната любов. Черно над бяло. Зло над добро. Омраза над обич. Винаги тъмнината ще поглъща светлината. Винаги мрака ще печели. Така беше устроен света в очите на младото момиче. Очите, които бяха станали свидетели на непосилна болка за едно човешко създание. Болка, която дори тъмнината не може да погълне.
No need to die to prove a lie
- Соня.. - прошепна той едва доловимо в непрогледния мрак. Ръцете му трескаво търсеха нейните, а след това нежно обхванаха красивото и лице, мокро от сълзите. - Соня трябва да тръгваш. Спаси поне себе си. Те идват..
Хапещият вятър вилнееше около тях и разпръскваше попадалите раждиво-червени листа. Листа символизиращи загубата, унищожението, смъртта.. И сърцето на Соня в този момент вехнеше като тези листа. И то скоро щеше да бъде отнето от мразовития вятър, някъде в небитието. Мъртво и повехнало.
- Не, Александър. Няма да те оставя сам - гласът на момичето беше пропит от болка и отчаяние. Издайническите сълзи я давеха и заглушаваха говора и. В този момент знаеше, че няма друго същество в цялата вселена, което да изпитва такава болка. Хората на бащата на Александър идваха за нея. Искаха я мъртва заради прегрешението и. С какво бе сгрешила? С това, че отдаде сърцето си на любовта? Голите клонки се удряха в прозореца и напомняха повече на отчаяна драскане по прозореца на някоя отдавна изгубена душа. В това щеше да се превърне и тя, но все що не го знаеше. Щеше да е просто една оголена клонка, която всява страх и смут, която предвещава смърт и разруха с ленивото си, монотонно почукване.
- Налага се. Не мога да дойда с теб, ако дойда ти отново ще си в опасност. - Той виждаше решителните пламъчета в очите и. Пламъчета, които тогава разгада грешно. Прекъсна протестите и с целувка. Сладка и нежна, но в същото време така изпепеляваща и всепоглъщаща, че за миг и двамата изгубиха представа за реалността. Не знаеха кои са, не знаеха къде са.. Съществуваеше само тяхната гаснеща любов.
- Не, Александър. Никога няма да те оставя - но същата нощ щеше да го остави. Щеше да остави изстиналото му тяло в празния хамбар под вилнеещия вятър. Тя отново допря устни до неговите. Сякаш черпеше сила за нещо. - Обещай ми, че ще останеш и ще се бориш. Заради мен.
- Обещавам, Соня, но как.. - думите му бяха прекъснати. Нямаше нужда от обяснения, за да знае какво означава проблясващия метал в ръцете на любимата му. За част от секундата той беше парализиран. Нямаше сила дори да помръдне, но шокът му отмина точно навреме. Точно навреме, за да отклони смъртоностното олово от крехкото тяло на момичето. Звукът от изстрела проехтя в празния хамбар. Едно от телата потрепна, а от другото се изтръгна оглушителен писък. Писък на болка от загубата. Писък на пораждата се омраза. Писък на изтръгнато сърце. Александър лежеше неподвижно на студеният, циментов под, дишането му беше неравномерно. Соня придържаше кървавата рана в корема му и шепнеше объркани слова, които бяха неразбираеми и недоловими за умиращото момче.
- Обещай ми, че ще се махнеш от тук и ще се бориш. Заради мен. Обичам те.. - думите прозвучаха като ехо на нейните с малката промяна, че трябва да го напусне. Последните думи заглъхнаха в мъртвешки шепот.
- Обичам те .. - пророни момичето, обляно в сълзи. Думите не бяха чути, те бяха изречени на мъртвото, ледено тяло в ръцете и. Тя го беше убила. Тя беше убила своя живот. Своето сърце. Тя се взираше невярващо в нежните сапфирени очи, които бавно гаснеха и животът в тях изчезна. Изчезна нежността и любовта, с които я обсипваха същите тези сапфири. Тя ги бе погубила.
Същата нощ, хамбара напусна едно създание на мрака. Създание с тъмна бездна вместо душа, студен камък вместо сърце. Беше дала обещание на единствения човек, който обичаше и щеше да го спази. Само заради това щеше да живее и да брани живота си. Думата любов, думата нежност, думи като тези вече не съществуваха за нея. Безименният войник, който тръгваше на война със себе си и с неволите на съдбата. Това съм аз. Създанието на мрака, което броди безцелно из света, което не живее, а просто съществува. Предполагам, че сега сами можете да си отговорите на въпроса. Дали съм от победителите или от губещите? От губещите по всеки един параграф. Сега живея под Купола, бягайки от тези, който се опитват да ме убият. Днешната Соня отново се занимава с нечист бизнес. Това е единственото, което ми е в кръвта и ми се отдава. Единственото, което утолява жаждата ми за разруха и погром на тези около мен.
Само, че те не бяха толкова невинни и чисти колкото тяхната любов. Омразата и жестокоста витаеща в техният живот поглъщаше тяхната любов. Черно над бяло. Зло над добро. Омраза над обич. Винаги тъмнината ще поглъща светлината. Винаги мрака ще печели. Така беше устроен света в очите на младото момиче. Очите, които бяха станали свидетели на непосилна болка за едно човешко създание. Болка, която дори тъмнината не може да погълне.
No need to die to prove a lie
- Соня.. - прошепна той едва доловимо в непрогледния мрак. Ръцете му трескаво търсеха нейните, а след това нежно обхванаха красивото и лице, мокро от сълзите. - Соня трябва да тръгваш. Спаси поне себе си. Те идват..
Хапещият вятър вилнееше около тях и разпръскваше попадалите раждиво-червени листа. Листа символизиращи загубата, унищожението, смъртта.. И сърцето на Соня в този момент вехнеше като тези листа. И то скоро щеше да бъде отнето от мразовития вятър, някъде в небитието. Мъртво и повехнало.
- Не, Александър. Няма да те оставя сам - гласът на момичето беше пропит от болка и отчаяние. Издайническите сълзи я давеха и заглушаваха говора и. В този момент знаеше, че няма друго същество в цялата вселена, което да изпитва такава болка. Хората на бащата на Александър идваха за нея. Искаха я мъртва заради прегрешението и. С какво бе сгрешила? С това, че отдаде сърцето си на любовта? Голите клонки се удряха в прозореца и напомняха повече на отчаяна драскане по прозореца на някоя отдавна изгубена душа. В това щеше да се превърне и тя, но все що не го знаеше. Щеше да е просто една оголена клонка, която всява страх и смут, която предвещава смърт и разруха с ленивото си, монотонно почукване.
- Налага се. Не мога да дойда с теб, ако дойда ти отново ще си в опасност. - Той виждаше решителните пламъчета в очите и. Пламъчета, които тогава разгада грешно. Прекъсна протестите и с целувка. Сладка и нежна, но в същото време така изпепеляваща и всепоглъщаща, че за миг и двамата изгубиха представа за реалността. Не знаеха кои са, не знаеха къде са.. Съществуваеше само тяхната гаснеща любов.
- Не, Александър. Никога няма да те оставя - но същата нощ щеше да го остави. Щеше да остави изстиналото му тяло в празния хамбар под вилнеещия вятър. Тя отново допря устни до неговите. Сякаш черпеше сила за нещо. - Обещай ми, че ще останеш и ще се бориш. Заради мен.
- Обещавам, Соня, но как.. - думите му бяха прекъснати. Нямаше нужда от обяснения, за да знае какво означава проблясващия метал в ръцете на любимата му. За част от секундата той беше парализиран. Нямаше сила дори да помръдне, но шокът му отмина точно навреме. Точно навреме, за да отклони смъртоностното олово от крехкото тяло на момичето. Звукът от изстрела проехтя в празния хамбар. Едно от телата потрепна, а от другото се изтръгна оглушителен писък. Писък на болка от загубата. Писък на пораждата се омраза. Писък на изтръгнато сърце. Александър лежеше неподвижно на студеният, циментов под, дишането му беше неравномерно. Соня придържаше кървавата рана в корема му и шепнеше объркани слова, които бяха неразбираеми и недоловими за умиращото момче.
- Обещай ми, че ще се махнеш от тук и ще се бориш. Заради мен. Обичам те.. - думите прозвучаха като ехо на нейните с малката промяна, че трябва да го напусне. Последните думи заглъхнаха в мъртвешки шепот.
- Обичам те .. - пророни момичето, обляно в сълзи. Думите не бяха чути, те бяха изречени на мъртвото, ледено тяло в ръцете и. Тя го беше убила. Тя беше убила своя живот. Своето сърце. Тя се взираше невярващо в нежните сапфирени очи, които бавно гаснеха и животът в тях изчезна. Изчезна нежността и любовта, с които я обсипваха същите тези сапфири. Тя ги бе погубила.
Същата нощ, хамбара напусна едно създание на мрака. Създание с тъмна бездна вместо душа, студен камък вместо сърце. Беше дала обещание на единствения човек, който обичаше и щеше да го спази. Само заради това щеше да живее и да брани живота си. Думата любов, думата нежност, думи като тези вече не съществуваха за нея. Безименният войник, който тръгваше на война със себе си и с неволите на съдбата. Това съм аз. Създанието на мрака, което броди безцелно из света, което не живее, а просто съществува. Предполагам, че сега сами можете да си отговорите на въпроса. Дали съм от победителите или от губещите? От губещите по всеки един параграф. Сега живея под Купола, бягайки от тези, който се опитват да ме убият. Днешната Соня отново се занимава с нечист бизнес. Това е единственото, което ми е в кръвта и ми се отдава. Единственото, което утолява жаждата ми за разруха и погром на тези около мен.
Соня Плисецкая || 23 || Zenith's citizens || FC: Claire Holt
Соня Плисецкая- Posts : 47
Join date : 2014-11-01
Re: What if love will leave your heart an open sore?
by Julia Sh. Sat Nov 01, 2014 10:37 pm
Одобрена си. Добре дошла и приятно прекарване 
Julia Sh.- Admin
- Posts : 107
Join date : 2014-10-22 -
Similar topics» I want to trow you back in my bed and never let you leave.
» stand up little girl ,broken heart can be that bad
» darkness fills my heart with calmness and each thought like a thief is driven | luca & yvonne
» stand up little girl ,broken heart can be that bad
» darkness fills my heart with calmness and each thought like a thief is driven | luca & yvonne
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum|
|
|
» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
» Like a view from the inside out -katherine & nyk
» The Lake
» Don't trust the night. It's treacherous.
» Някой за РП?
» Sitting around and talking shit [Spam]
» I'm livin' the life of the infinite enemy down