We are survivors and we are not gonna give up till we are gone

Крайно време беше да срещна още някой, който не се води по чуждото мнение.

Препоръчвам ти да свикнеш. Аз не съм чак толкова позитивно настроен човек.

Няма да имаме проблеми със свикването.

Но далеч няма да се откажа.

Просто няма смисъл... Правосъдието в тази държава не струва, а и мислиш ли, че ще им направи впечатление поредното убийство, когато са виждали толкова много до този момент?

Не се надявам на някакво просветление, но ще се наложи.

Е, какво ще правим сега?

Извинявай, просто съм изгубила доверие у хората.


Не знам.. Предложи нещо.

Да отидем някъде и да се забавляваме, макар че тук вече е малко трудно.

Забавляваме? Какво имаш предвид?

Само не ми казвай, че никога до сега не си се забавлявала. Да ходиш по барове или просто да отбиваш от времето си из моловете или разходки из парка.

Не, просто не съм го правила отдавна и може би доста неща са се променили.

Не се безпокой за това, Ив.

Освен това аз се забавлявам като малките деца. След десет и половина не излизам от вкъщи.

Това беше добра шега, макар че в такива времена е добре да си си вкъщи след десет.

Не беше шега.

Преди определено щях да те приема за изгубена кауза.

А това е паркът.

А преди аз не бях толкова изгубена кауза.

И каква беше преди?

Доста по-забавна личност.

Добре. Кажи ми какво си правила преди и ще направим всичко възможно.

Благодаря за предложението, но онзи страх, който изпитвам от живота.. Ти не си в състояние да го изкорениш. Никой не е.

За твоя радост аз съм от хората, които не се отказват, когато чуят думата трудност.

Нищо няма да ни попречи да опитаме, нали?

Предполагам, че да.

Слушам те, тогава.

Не знам какво очакваш да ти кажа...

Какво беше любимото ти занимание? Какво обичаше да правиш?

Не си спомням..

Имам предвид.. Посещавах барове и клубове, забавлявах се, но сякаш това не бе нещо, което ми доставяше особено удоволствие. Просто бе навик на конкретната възраст.

Да отидеш в някой бар и да гледаш пиянските истории на мъжете. Това не е от приоритетите ми.

Ако Купола го нямаше, можеше да отидем някъде другаде и да се пошляем из някой мол.

Така и не разбрах целта на това занимание.

Ако говориш за губенето на време в мола - лесно е.

Защо въобще хората желаят да си губят времето?

Все пак трябва да разпускат по някакъв начин. Моловете са направени за момичетата, а фитнес салоните за момчетата - през повечето време.

Но това далеч не прави невъзможен шанса мъжете да са в мола и жените във фитнес салоните. Дори е забавно.

А също така това е и добра тренировка. Да тичаш из магазините.