Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

Emery Delacour

Go down

Emery Delacour

Post by Emery Delacour. on Fri Nov 07, 2014 8:28 am


Emery Delacour|| 23 years old || Rulers & Staff || Deputy Sheriff
The Past;
And love is blind and that I knew when,
My heart was blinded by you.
Бе истинско чудо,че родителите ми ме пускаха където и да е след онзи скандал с Матю. Бе нахълтал у дома по сред нощ ,само защото не съм му се обадила след партито. Още повече,че не сме били заедно. По някога наистина ми писваше от всичките тези караници,а по някога си казвах,че е напълно нормално. Той.. той бе просто по темпераментен нали? Нищо друго. Анди имаше рожден ден,и не не е името на някое момиче,а на най-добрият ми приятел,който не понасяше Матю. Постоянно се опитвах да го убеди,че той не е толкова лош,просто има проблеми,както нас,но той бе категоричен и определено чакаше денят в който ще се разделим с нетърпение. Постоянно пускаше някакви малки шегички,че той щял да бъде първия на опашката за мен,а аз просто се подсмихвах и не отговарях.
- Как така все още не ти е звъннал? - попита по едно време Анди,докато сладко под пийваше от бърбъна,който баща му приготвяше. Извъртях очи.
- Стига де.. защо просто не се опиташ да го опознаеш? - гласът ми бе леко разтреперан понеже винаги когато говорех за него лек трепет се събуждаше в мен. Трепет от страх. Необясним страх. Чух смехът му.
- Най-много да го пребия,как ти се струва това за опознаване? - попита той вдигайки едната ми ръка. - Тази синка сигурно ти си я направила докато си паднала върху..? - дочака моя отговор,защото винаги се оправдавах,че съм паднала или по стълбите или съм се ударила в някоя врата,защото съм непохватна. Замълчах си,допих питието си и излязох на дансинга. Обувките ми ме убивах и бях сигурна,че всеки момент краката ми щяха да поддадат. Около полунощ Анди реши да ме закара у дома,а след това реши и да остане. е искал да се връща в онази кочина. нямах нищо против,все пак още от деца се редувахме да спим ту в онази ту в тази къща. Сложих си един душ и легнах набързо. Сънят ми веднага дойде. Бях в едно огромно имение. Всичките стени бяха бели,подовете също,а украсите бяха от диаманти и сапфири. Изведнъж чух писъци,чух викове и се затичах, започнах да виждам кървави следи по стената ,които водеха към една стая. Нахълтах вътре и видях окървавените ръце на Мат, държеше един нож и гледаше втренчено към едно безжизнено тяло. Затичах се към него,хванах ножа и го хвърлих настрани. Повдигнах се на пръсти и го прегърнах. "Всичко е наред,мили,всичко е наред". След това погледнах тялото. Стори ми се познато. Приклекнах и го обърнах към себе си,а след това зялото ми тяло изтръпна за момент,а след това замръзна. Бях аз. Аз. Лежах мъртва,бездиханна. Мат ме хвана за рамото и започна да ме разтърсва,докато накрая не се събудих. В същност Анди ме е дърпал,защото съм ридаела на сън. Дочух ,че телефона ми звъни в същия момент.
- Изключи го! Изключи го! - казах почти през сълзи. След като го изключи отпуснах глава на възглавницата и се свих. Не за пръв път сънувах този кошмар. Дори не знаех,защо толкова се плашех.
I am a dreamer and when I wake,
You can't break my spirit - it's my dreams you take.
And as you move on, remember me,
Remember us and all we used to be.
Утринните лъчи раздразниха очите ми. Измърморих нещо неразбираемо на Френски без дори да се усетя и стоварих другата възглавница върху главата си. Досетих се,че някой бе звънял по среднощ и бързо скочих от леглото.
- Дано не е той.. дано не е той. - повтарях си толкова бързо,че накрая започнах да смесвам френския с английския. - Мамка му! Мамка му! Мамка му! - извиках няколко пъти щом видях,че Матю бе този които ме е търсил. сега кой знае какво щеше да направи. Кръстосан разпит.. нямаше да лъжа. Анди си бе тръгнал и по-добре,защото майка ми постоянно натякваше,че най-накрая трябва да зарежа Матю и да тръгна с него. Това нямаше да стане. Промъкнах се незабелязано покрай кухнята и се настаних в колата си. Не исках да ходя на училище. Знаех,че ме очаква поредния скандал и. И. Нищо не следваше след И. запалих колата си потеглих. Щом паркирах веднага видях Аделин и Мери ,които си говореха с Анди и гледаха към мен притеснено. Погледнах Анди с ядосан поглед. Да не би да им беше казал,че не спя спокойно или си бе измислил,че имам нови синини.
- Добре съм за бога! - извиках по едно време,докато Лина обясняваше,колко много се тревожат за мен и че тази връзка просто ме разрушавала. Грешаха. Точно Матю бе този които ми помогна отново да живея. Обичах го,много. Точно тогава видях,че ядосаният му поглед идваше към мен,а след това ме хвана здраво за ръката и като перце започна да ме влачи към училището. Щом влязохме ме дръпна по в страни при шкафчетата и започна да ме разпитва защо не съм му отговорила. Неусетно очите ми се бяха напълнили със сълзи при спомена за онзи кошмар.
- Престани! - извиках след това,опитвайки се да се отърва от ръката му,точно когато видях,че върху нея има почти прясна рана. - Какво за бога си направил пак? -попитах ,гледайки в очите му. в тях можеше единствено да се прочете ярост и негодувание. Точно тогава мина Анди.
- Ей,приятел,по-леко. - каза той,а Матю в сякаш не му обърна внимание. Тогава Анди се ядоса и го отблъсна от мен,притискайки го в шкафа. - Ти глух ли си бе,пич? Казах да я пуснеш. Не стига,че нощем не спи заради теб а и денем я тормозиш. - Стоях безучастно. Бях вцепенена. Анди беше якичък,но Матю... той можеше да го убие много лесно. Веднага след като тези мисли се забиха в умът ми започнах да ги разтървавам. Казах на Анди да си върви,избутах го настрани и погледнах Мат с ядосан поглед.
- Не ти вдигнах защото бях прекалено уморена,казах ти че отивам на рождения му ден. не знаех,че винаги щом звъниш трябва да вдигам,за да не трябва после дати давам отчети. - отворих на бързо шкафчето си взех тетрадката за деня и бързо тръгнах към стаята в която щеше да се проведе първият час.
What about now?
Тъй като Емери е била в Армията няколко години след като Купола се появява се кандидатира за заместник шериф.  Самата тя не може да си обясни защо този купол се е появил именно над нейния град,но знае че има много по-важни работи от това и именно за това иска да се погрижи за хората в градът. Бурното й минало понякога я преследва ,а от Матю нямаше и следа. Наистина се надяваше той да не бе под  един Купол с нея,защото тогава определено щеше да стане страшно..

Може ли името ми да бъде Emery Delacour. ?
avatar
Emery Delacour.

Posts : 17
Join date : 2014-11-07

Back to top Go down

Re: Emery Delacour

Post by Melancholia. on Fri Nov 07, 2014 8:44 am

Добре дошла ^^

_________________
I miss the taste of the sweet life;
I liked to think that we had it all.We drew a map to a better place, but on that road I took a fall --
avatar
Melancholia.

Posts : 69
Join date : 2014-10-26

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum