Log in
Latest topics
welcome
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest None
Most users ever online was 31 on Sat Oct 09, 2021 2:12 am
And then something invisible snapped inside her and that which had come together commenced to fall apart
2 posters
Page 1 of 1
And then something invisible snapped inside her and that which had come together commenced to fall apart
"Вие пушите, за да се насладите
аз пуша, за да умра"
- из "Къде си, Аляска", Джон Грийн.
ophelia howe rohnan | twenty - one | believer | as Kaya Scodelario
- дневниците на Офелия -
Още от съвсем малко момиченце знаех, че съм различна. Другите деца излизаха навън да играят, да ритат топка, да си играят с кукли "Барби", да взимат пластмасови бебета преструвайки се на майки, докато аз ... аз просто седях в стаята си, всеки ден по цял ден и рисувах. Рисувах кръгове. Всеки един с точен диаметър пет сантиметра, не спирах да ги рисувам докато листа не потъмнееше целият, а след това взимах нов и повтарях. Всеки ден, това се бе превърнало в мое ежедневие. Рисувах мистериозните кръгове и всеки ден майка ме питаше какво означава.
- Животът е един кръговрат, винаги се връщаш на мястото от където си тръгнал.
отговарях и' аз, а тя ме гледаше учудено.
"Прекалено си мъдра за възрастта си" повтаряше ми, но това не бе истина, просто не бях запленена от лигавите неща, които изкушаваха всяко осемгодишно. Да точно така, по това време бях на осем, преживявах смъртта на сестра си. Смърт която за жалост бях причинила аз. Майка никога не ме обвини гласно, но аз можех да прочета обвинението в очите и', страхът и' от мен.
- Направих и' услуга, тя страдаше. Не се чувстваше на себе си в това тяло, в това хартиено и прозрачно тяло.
казвах на майка щом ме погледнеше с онзи осъдителен поглед и повдигах рамене. Наистина я бях накарала да се страхува от мен и това доведе до смъртта и'. Смърт причинена от самата нея ...
Рутината продължи и след това, докато накрая не реши да измени позиция, превръщайки се в борба за живота ми всеки ден. Живот, който лично аз се опитвах да отнема всеки ден, но нещо ме спираше...
- Убий ме. Обещавам, няма да се върна като призрак или нещо подобно, просто ме убий, няма да изпитам болка, няма да те виня за това от ония свят. Хайде угоди ми.
Момичето извиваше устните си в доволна усмивка, че почти бе изпълнила мисията си, че почти бе стигнала целта си. Нямаше какво да я направи по - щастлива.
- Не. Не мога. Не ме карай.
- По дяволите, Томас! Не бъди слабак, просто го направи или ще си намеря някой друг за целта!
Думите и' излязоха под формата на недоволен вик от устните и'. Търпението и' се изчерпваше, не можеше да чака повече. Искаше да го изпита... трябваше да го изпита. Онова чувство, когато смъртта те обгръща в красива и студена прегръдка. Искаше да усети как животът и' се изнизва от смъртоносна рана, която Той бе причинил.
- Защо искаш да умреш, Офелия. Та ти си толкова млада, все още не си видяла нищо от света и вече си готова да го напуснеш?
Момчето - притежател на тъмна коса и сини като океана очи каквито и самата тя притежаваше се приближи няколко крачки по - близо до нея, хващайки я за ръка, а сините му ириси се приковаха убедително в нейните. Той се опитваше да и' приложи някакъв трик, но тя бе толкова отдадена на каузата си, че едва ли нещо би и' повлияло.
- Искам да изпитам онова чувство. Когато си на прага на смъртта - искам да усетя как живота просто преминава през мен и си отива. Да усетя студенината, да усетя какво е да висиш на косъм, какво е да стоиш между двете граници.
- Но не би ли искала да се върнеш, за да разкажеш?
- Не.
- Защо?
- Защото това ще е прекалено лично изживяване, за да бъде споделено с някой.
Отвърна му тя толкова строго и убедително. Офелия Хоул Ронан бе странно момиче още от детство, но след като бе видяла собствената си майка как се беси на полилея сякаш мислеше, че е родена за същата съдба, да отнеме живота си, да си причини болка. Мислеше, че е родена да умре и всеки ден се опитваше да постигне това.
- Добре, не разказвай, но се върни при мен. Не можеш да ми го причиниш Ронан. Изживей това което искаш, бъди между двете граници, но ми позволи да те върна.
Парещи следи оставаха по кожата на младежа, а единственото което блондинката направи бе да го погледне с почуда и да свие устните си. Тя се доближи до него поставяйки ръка на рамото му и този път нейните ириси бяха тези които приковаха неговите.
- Добре, ще го отложим с още малко ... трябва ти още малко време да свикнеш, но ще свикнеш обещавам ти. Смъртта е лесна за приемане. Аз се научих да го правя, ще се научиш и ти.
Тъмнокосата се повдигна на пръсти, обвивайки ръцете си около врата на момчето; притискайки тялото си до неговото, а устните и' нежно се докоснаха до неговите. Обичаше го ... Но въпреки това бе готова да го остави с лека ръка, защото бе такава, защото болката и смъртта бяха над всичко. Защото най - сладкото занимание за нея бе да гледа собствената си кръв как изтича през вените и', как собственото и' тяло губи силите си, как по кожата и' излизаха разни синини и отоци, как живота просто я напуска, докато не я зашлевеше отново толкова силно, че да се просмуче обратно в нея. Но този път тя искаше да го направи правилно, да не се върне отново.
аз пуша, за да умра"
- из "Къде си, Аляска", Джон Грийн.
ophelia howe rohnan | twenty - one | believer | as Kaya Scodelario
- дневниците на Офелия -
Още от съвсем малко момиченце знаех, че съм различна. Другите деца излизаха навън да играят, да ритат топка, да си играят с кукли "Барби", да взимат пластмасови бебета преструвайки се на майки, докато аз ... аз просто седях в стаята си, всеки ден по цял ден и рисувах. Рисувах кръгове. Всеки един с точен диаметър пет сантиметра, не спирах да ги рисувам докато листа не потъмнееше целият, а след това взимах нов и повтарях. Всеки ден, това се бе превърнало в мое ежедневие. Рисувах мистериозните кръгове и всеки ден майка ме питаше какво означава.
- Животът е един кръговрат, винаги се връщаш на мястото от където си тръгнал.
отговарях и' аз, а тя ме гледаше учудено.
"Прекалено си мъдра за възрастта си" повтаряше ми, но това не бе истина, просто не бях запленена от лигавите неща, които изкушаваха всяко осемгодишно. Да точно така, по това време бях на осем, преживявах смъртта на сестра си. Смърт която за жалост бях причинила аз. Майка никога не ме обвини гласно, но аз можех да прочета обвинението в очите и', страхът и' от мен.
- Направих и' услуга, тя страдаше. Не се чувстваше на себе си в това тяло, в това хартиено и прозрачно тяло.
казвах на майка щом ме погледнеше с онзи осъдителен поглед и повдигах рамене. Наистина я бях накарала да се страхува от мен и това доведе до смъртта и'. Смърт причинена от самата нея ...
Рутината продължи и след това, докато накрая не реши да измени позиция, превръщайки се в борба за живота ми всеки ден. Живот, който лично аз се опитвах да отнема всеки ден, но нещо ме спираше...
- Убий ме. Обещавам, няма да се върна като призрак или нещо подобно, просто ме убий, няма да изпитам болка, няма да те виня за това от ония свят. Хайде угоди ми.
Момичето извиваше устните си в доволна усмивка, че почти бе изпълнила мисията си, че почти бе стигнала целта си. Нямаше какво да я направи по - щастлива.
- Не. Не мога. Не ме карай.
- По дяволите, Томас! Не бъди слабак, просто го направи или ще си намеря някой друг за целта!
Думите и' излязоха под формата на недоволен вик от устните и'. Търпението и' се изчерпваше, не можеше да чака повече. Искаше да го изпита... трябваше да го изпита. Онова чувство, когато смъртта те обгръща в красива и студена прегръдка. Искаше да усети как животът и' се изнизва от смъртоносна рана, която Той бе причинил.
- Защо искаш да умреш, Офелия. Та ти си толкова млада, все още не си видяла нищо от света и вече си готова да го напуснеш?
Момчето - притежател на тъмна коса и сини като океана очи каквито и самата тя притежаваше се приближи няколко крачки по - близо до нея, хващайки я за ръка, а сините му ириси се приковаха убедително в нейните. Той се опитваше да и' приложи някакъв трик, но тя бе толкова отдадена на каузата си, че едва ли нещо би и' повлияло.
- Искам да изпитам онова чувство. Когато си на прага на смъртта - искам да усетя как живота просто преминава през мен и си отива. Да усетя студенината, да усетя какво е да висиш на косъм, какво е да стоиш между двете граници.
- Но не би ли искала да се върнеш, за да разкажеш?
- Не.
- Защо?
- Защото това ще е прекалено лично изживяване, за да бъде споделено с някой.
Отвърна му тя толкова строго и убедително. Офелия Хоул Ронан бе странно момиче още от детство, но след като бе видяла собствената си майка как се беси на полилея сякаш мислеше, че е родена за същата съдба, да отнеме живота си, да си причини болка. Мислеше, че е родена да умре и всеки ден се опитваше да постигне това.
- Добре, не разказвай, но се върни при мен. Не можеш да ми го причиниш Ронан. Изживей това което искаш, бъди между двете граници, но ми позволи да те върна.
Парещи следи оставаха по кожата на младежа, а единственото което блондинката направи бе да го погледне с почуда и да свие устните си. Тя се доближи до него поставяйки ръка на рамото му и този път нейните ириси бяха тези които приковаха неговите.
- Добре, ще го отложим с още малко ... трябва ти още малко време да свикнеш, но ще свикнеш обещавам ти. Смъртта е лесна за приемане. Аз се научих да го правя, ще се научиш и ти.
Тъмнокосата се повдигна на пръсти, обвивайки ръцете си около врата на момчето; притискайки тялото си до неговото, а устните и' нежно се докоснаха до неговите. Обичаше го ... Но въпреки това бе готова да го остави с лека ръка, защото бе такава, защото болката и смъртта бяха над всичко. Защото най - сладкото занимание за нея бе да гледа собствената си кръв как изтича през вените и', как собственото и' тяло губи силите си, как по кожата и' излизаха разни синини и отоци, как живота просто я напуска, докато не я зашлевеше отново толкова силно, че да се просмуче обратно в нея. Но този път тя искаше да го направи правилно, да не се върне отново.
ophelia;- Posts : 27
Join date : 2014-11-07
Melancholia.- Posts : 69
Join date : 2014-10-26
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;
» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;
» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.
» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.
» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.
» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.
» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.
» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая
» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая