Log in

I forgot my password

Latest topics
» Allison Lancaster
Fri Nov 21, 2014 7:02 pm by allison;

» I was falling apart, and all my pieces were scattering to the wind.
Wed Nov 19, 2014 9:51 am by yvonne;

» I was cold, I was alone, I was broken. I met you.
Tue Nov 18, 2014 9:40 pm by Nyktos.

» Like a view from the inside out -katherine & nyk
Tue Nov 18, 2014 9:00 am by Nyktos.

» The Lake
Sun Nov 16, 2014 3:19 pm by Nyktos.

» Don't trust the night. It's treacherous.
Sun Nov 16, 2014 3:02 pm by Nyktos.

» Някой за РП?
Sat Nov 15, 2014 7:54 pm by Melancholia.

» Sitting around and talking shit [Spam]
Sat Nov 15, 2014 5:28 pm by Соня Плисецкая

» I'm livin' the life of the infinite enemy down
Sat Nov 15, 2014 3:57 pm by Соня Плисецкая

welcome

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 23 on Tue Nov 04, 2014 7:26 pm
our team

Sometimes you just have to do whats right

Go down

Sometimes you just have to do whats right

Post by Соня Плисецкая on Sun Nov 09, 2014 8:01 pm

Омразата те прояжда малко по малко докато не останеш само една празна обвивка. В душата на Соня нямаше място за светли чувства като любов и надежда, а само за омраза и алчност. Дори лъжеше най-добрата си приятелка за истинските си намерение. Тя си мислеше, че Соня също иска да премахне Купола, но тя искаше той да остане. Аналитичният и ум много добре разбираше опасността, която я чакаше извън пределите на Купола. Беше и добре тук. Имаше си всичко, беше в безопасност. Печелеше от нещастието на хората, което я забавляваше, макар и да изглеждаше жестоко и долно в очите на другите. Хората гладуваха и мизерстваха, а тя имаше предостатъчно храна, за да нахрани гладните гърла. Имаше възможността да спре масовата паника и терор, но за нищо на света не би го сторила безплатно.
Соня крачеше бавно по улицие на Честърс Мил и внимателно обмисляше своята оферта. Човекът, с който щеше да се срещне също е като нея, и той е жесток и безскруполен, но за разлика от нея той наистина искаше да помогне на града и хората да го гледат с възхищение. Това беше разликата между тях двамата. Нея не я интересуваше хорското благо и мнение, а Джеймс жадуваше за хорската почит, което щеше да и даде голяма преднина в сделката, която така силно желаеше. Русокоската прекрачи прага на шерифството и се отправи към кабинета на градския съветник. Ръката и леко се раздвижи и се дочу тихо почукване на вратата. Не почака покана, а направо влезе като с усмивка се обърна към мъжът зад бюрото:
- Здравей, Джеймс. Явно късметът е на моя страна, мислех си, че съм те изпуснала.
avatar
Соня Плисецкая

Posts : 47
Join date : 2014-11-01

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by James Rennie on Sun Nov 09, 2014 8:52 pm

Джеймс стоеше на удобно настанен на своя стол,дигнал крака на масата пред него,отпивайки бавно от плитката чаша с малко алкохол вътре.Повечето хора ,ако бяха на мястото на мъжът може би вече щяха да са насочели пистолета срещу собствената си глава.След всичките убийства ,който Джеймс беше сторил.Но той знаеше ,че не ги прави напразно,а за доброто на града.Затова,убийствата,сторени от мъжът не му тежаха на съвестта,колкото жестоко и хладнокръвно да изглеждаше в очите на околните.Както се беше отпуснал на стола си,изведнъж чу почукване на вратата и без да остави време за реакция и отговор от страна на Джеймс .След секунди в стаята влезе високо,русо момиче,като мъжът веднага позна момичето.Изчака я да довърши изречението си,след което мъжът продума - Хм...тук съм.-След като изрече думите,Джеймс свали краката си от масата отпи последна глътка от горещата течност и гледаше Соня в очите.

James Rennie

Posts : 6
Join date : 2014-10-22

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by Соня Плисецкая on Sun Nov 09, 2014 9:11 pm

На лицето на рускинята се разля доволна усмивка. Тя пристъпи бавно със своята уверена походка и лежерно се отпусна на стола от другата страна на бюрото. Русокоската постави краката си на бюрото малко след като Джеймс бе свалил своите, показвайки му, че не се притеснява от присъствието му, макар и половината град да трепереше още щом чуят името му. Плисецкая срещна спокойно погледа на Джим, а в очите и припламваха решителни пламъчета.
- Много си негостоприемен. Няма ли да налееш едно и на мен - кадифеният и глас беше спокоен и приканващ. - Все пак не бързаме за никъде, нали?
Соня повдигна леко едната си вежда и се облегна назад в стола. Мислите и препускаха на бързи обороти, а погледът и зорко следеше реакциите на Джеймс. Според слуховете, които беше чула той беше човекът с най-много пропан в града, което означаваше, че трябваше да го спечели на нейна страна. Не обичаше да е в лоши отношениес хора, които можеха да и бъдат полезни.
- Напоследък малките ти съкровища започнаха да излизат извън контрол. Май лидерското ти място вече е под голям въпрос.
avatar
Соня Плисецкая

Posts : 47
Join date : 2014-11-01

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by James Rennie on Sun Nov 09, 2014 9:42 pm

Джеймс не спираше да следи предизвикателното момиче с поглед.След като тя завърши изречението си,мъжът се изправи ,като се чу лек звук от мърдането на оръжията от кръста на мъжът.Той се протегна ,взимайки една стъклена чаша от витрината ,Джеймс се придвижи бавно до масата,като остави чашата пред момичето и наля доста алкохол,слагайки две ледчета след това.Мъжът се настани удобно на стола си отново и изгледа момичето в морско сините очи,той се опита да се съсредоточи в случващото се,но всеки миг в който Джеймс поглеждаше очите на момичето,той сякаш се загубваше и потъваше в тях,това не бе присъщо за хладнокръвния мъж.След миг,мъжът сложи двете си ръце на масата -Кажи какво искаш.-Джеймс не мислеше ,че сега е времето за игрички и за увъртания ,каквото имаше да си каже момичето,трябваше да го каже.

James Rennie

Posts : 6
Join date : 2014-10-22

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by Соня Плисецкая on Sun Nov 09, 2014 9:58 pm

Отговор на думите и не последва и тя мълчаливо проследи Джеймс до стъклената витрина със спиртните напитки. Соня плъзна погледа си наоколо и се зачуди как хората още не бяха щурмували шерифството, но беше убедена, че след като опразнят и последните останки по магазините щяха да преминат към градската управа. Звукът от допира на стъклото с дървената повърхност откъсна Плисецкая от мислите и и се загледа в ръждавата на цвят течност, която хаотично се разбиваше в прозрачното стъкло.
- Благодаря ти, Джим - русокоската кимна леко, а самоуверената и усмивка не слизаше от лицето.
Следкато Джеймс постави ледчетата в чашата, Соня се протегна и внимателно пое чашата. Отпи малка глътка и се наслади на парещият му вкус, който приятно дразнеше сетивата и. Плисецкая отправи поглед към мъжа след като заговори и огледа със същата усмивка от преди малко заплашителната му поза.
- Джими не е възпитано да се караш с приятели. Май имаш нужда от още едно питие - тя отправи едни последен поглед към него преди да се протегне към гарафата и да разлее от течността в неговата чаша. Пое чашата съ свободната си ръка и му я подаде. - Хайде сега седни и се успокой.
avatar
Соня Плисецкая

Posts : 47
Join date : 2014-11-01

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by James Rennie on Sun Nov 09, 2014 10:11 pm

Джеймс очакваше по-смислен отговор от страна на момичето,но тя отново реши да играе игрички,това много ядоса мъжът,той имаше много други по-важни неща да прави а не да стой и да говори празни приказки със Соня.Джеймс гледаше как момичето долепя устни до стъклената чаша и отпива.Щом това нейно действие свърши,мъжът протегна ръка към колана си,в същото време тръгна да се изправя и крайния резултат беше такъв,че Джеймс бе насочил револвера към челото на момичето.-Нямам време за игрички,или ми казваш каквото искаш без да увърташ,или напускаш стаята-Джеймс изрече тези думи с плътен,дълбок глас ,след което чакаше окончателното решение на момичето.

James Rennie

Posts : 6
Join date : 2014-10-22

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by Соня Плисецкая on Sun Nov 09, 2014 10:39 pm

Соня беше опънала нервите на Джеймс до краен предел и се движеше по много тънък лед, но това никога не я беше притеснявало. Знаеше, че е прекрачила границата, но това по-скоро я забавляваше. Тя следеше внимателно движенията на мъжът срещу нея и още щом ръката му се отправи към кожения колан знаеше какво ще последва, но дори не трепна. Тя отново отпи от парещата течност и се засмя като фокусира магнетичният си поглед върху този на Джейм.
- И двамата знаем, че няма да го направиш, така че по-добре си прибери играчката - гласът и беше все така спокоен и влудяващ в същото време. -Не може ли просто да дойда да видя стар приятел?
Плисецкая свали краката си от бюрото и се облегна назад в стола все едно не забелязваше смъртоносното дуло до главата си. Тя вдигна поглед към Джейм и заговори:
- Да прав си. Не съм тук, за да си говорим празни приказки. Предполагам за твоите безценни жители на Зенит се нуждаеш от храна?
avatar
Соня Плисецкая

Posts : 47
Join date : 2014-11-01

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by James Rennie on Sun Nov 09, 2014 11:02 pm

Щом Джеймс чу истинския въпрос ,който Соня зададе,той завъртя пистолета си и го прибра.-Естествено,че се нуждаят,всеки ден един човек умира,а друг се разболява,трябват им храна,но какво можеш ти да направиш по въпроса?-Мъжът се замисли ,защо ли момичето задава този въпрос.Дори и да има храна,едва ли ще я даде за жителите.Освен ако няма някаква уговорка,като така и тя да спечели от всичко което става.Но какво може да иска от Джеймс?Мъжът не се замисли много и чакаше отговора на Соня.

James Rennie

Posts : 6
Join date : 2014-10-22

Back to top Go down

Re: Sometimes you just have to do whats right

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum