Sometimes you just have to do whats right

Джеймс стоеше на удобно настанен на своя стол,дигнал крака на масата пред него,отпивайки бавно от плитката чаша с малко алкохол вътре.Повечето хора ,ако бяха на мястото на мъжът може би вече щяха да са насочели пистолета срещу собствената си глава.След всичките убийства ,който Джеймс беше сторил.Но той знаеше ,че не ги прави напразно,а за доброто на града.Затова,убийствата,сторени от мъжът не му тежаха на съвестта,колкото жестоко и хладнокръвно да изглеждаше в очите на околните.Както се беше отпуснал на стола си,изведнъж чу почукване на вратата и без да остави време за реакция и отговор от страна на Джеймс .След секунди в стаята влезе високо,русо момиче,като мъжът веднага позна момичето.Изчака я да довърши изречението си,след което мъжът продума - Хм...тук съм.-След като изрече думите,Джеймс свали краката си от масата отпи последна глътка от горещата течност и гледаше Соня в очите.

Джеймс не спираше да следи предизвикателното момиче с поглед.След като тя завърши изречението си,мъжът се изправи ,като се чу лек звук от мърдането на оръжията от кръста на мъжът.Той се протегна ,взимайки една стъклена чаша от витрината ,Джеймс се придвижи бавно до масата,като остави чашата пред момичето и наля доста алкохол,слагайки две ледчета след това.Мъжът се настани удобно на стола си отново и изгледа момичето в морско сините очи,той се опита да се съсредоточи в случващото се,но всеки миг в който Джеймс поглеждаше очите на момичето,той сякаш се загубваше и потъваше в тях,това не бе присъщо за хладнокръвния мъж.След миг,мъжът сложи двете си ръце на масата -Кажи какво искаш.-Джеймс не мислеше ,че сега е времето за игрички и за увъртания ,каквото имаше да си каже момичето,трябваше да го каже.

Джеймс очакваше по-смислен отговор от страна на момичето,но тя отново реши да играе игрички,това много ядоса мъжът,той имаше много други по-важни неща да прави а не да стой и да говори празни приказки със Соня.Джеймс гледаше как момичето долепя устни до стъклената чаша и отпива.Щом това нейно действие свърши,мъжът протегна ръка към колана си,в същото време тръгна да се изправя и крайния резултат беше такъв,че Джеймс бе насочил револвера към челото на момичето.-Нямам време за игрички,или ми казваш каквото искаш без да увърташ,или напускаш стаята-Джеймс изрече тези думи с плътен,дълбок глас ,след което чакаше окончателното решение на момичето.

Щом Джеймс чу истинския въпрос ,който Соня зададе,той завъртя пистолета си и го прибра.-Естествено,че се нуждаят,всеки ден един човек умира,а друг се разболява,трябват им храна,но какво можеш ти да направиш по въпроса?-Мъжът се замисли ,защо ли момичето задава този въпрос.Дори и да има храна,едва ли ще я даде за жителите.Освен ако няма някаква уговорка,като така и тя да спечели от всичко което става.Но какво може да иска от Джеймс?Мъжът не се замисли много и чакаше отговора на Соня.